Трудово право

В зависимост от вашия случай, правната консултация може да обхваща най различни аспекти от трудовото право. От права и задължения на трудов договор между работодателя и работника, които уреждат основните трудово правни отношения между страните. Длъжностна характеристика на трудовия договор, анекси и споразумения. В този аспект може при предварителна проверка на бъдещ трудов договор, да се избегне бъдеща злоупотреба с права между страните. Консултация относно дисциплинарни наказания, глоби, и удръжки от заплатата. Консултация при прекратяване на трудовия договор, едностранно, по взаимно съгласие, обезщетение и предизвестие.

Незаконното уволнение може да бъде най различни причини:

• неспазване на процедурата на лица които са под особена закрила, например бременни жени и пр.
• Лиспа на основание когато уволнението се извършва на основание, което не съществува или не е вписано в Кодекса на труда.
• При дискриминация, поради пол, раса, политически убеждение и пр.
• При несъответствие между действителността на уволнение и реалната причина, например ако се сочи съкращаване на щата, но в действителност причината не е това, например не е налице намаляване обема от работа.
• Неспазване на предизвестието за уволнение.
• При заобикаляне на закона, например при подписване на нов срочен трудов договор за същата длъжност и трудова характеристика на работника или такава която коренно не се различава от предходната.

При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

Като в колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за срок повече от 6 месеца (чл. 228, ал. 2 КТ).

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ.

Когато работодателят прекратява трудовия ви договор едностранно без предизвестие, той задължително ви дължи и съответната компенсация.

Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ: Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Най-често този тип обезщетения се получават от служителя/работника при прекратяване на дейността на компанията, при промяна на населеното място или значително намаляване обема на работата, което най-често води до принудителен неплатен отпуск.

Такъв вид обезщетение имат право да получават работници и служители, които трябва да отговарят на следните две условия едновременно, а именно да имат поне 5 години трудов стаж в предприятието и да не са се възползвали от подобна компенсация през последните 60 месеца.

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Дължимото обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността от деня на явяването на работника или служителя, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.

Работодателят дължи обезщетение на работник или служител, когото е отстранил временно от работа. Обезщетението се дължи, когато отстраняването от работа е извършено от работодателя неправомерно, т.е. без да е имал правно основание за това. Правомерно отстраняване от работа например е налице в хипотезите на чл. 199 КТ (при явяване на работника или служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство).

Дължимото обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното отстраняване.

При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени в Наредбата за командировките в страната и в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. На основание посочените нормативни актове работодателят издава заповед за командировка в страната или в чужбина. В заповедта за командироване си посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият работник или служител има право.